5 вдъхновяващи притчи
Притча за пеперудата
Веднъж в един пашкул се появила дребна цепнатина и инцидентно минаващ човек стоял часове и следил по какъв начин през тази дребна пролука се опитвала да излезе пеперуда. Минало много време, само че пеперудата като че ли изоставила своите старания, а цепнатината оставала все по този начин дребна. На индивида му се сторило, че пеперудата е направила всичко допустимо и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава индивидът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла незабавно. Но нейното телце било едва и немощно, крилата й били недоразвити и едвам се движели. Човекът траял да следи, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо сходно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя по този начин и не могла да литне.
И всичко единствено поради това, че индивидът, желаейки да й помогне, не схванал, че усилието за излизане от пашкула е належащо на пеперудата, с цел да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разпрострат и по този начин тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, с цел да може да пораства и да се развива.
Понякога точно усилието ни е належащо в живота.
Ако ни беше разрешено да живеем, без да срещаме компликации, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкоз мощни, колкото сме в този момент. Никога не бихме могли да полетим.
Аз молих за мощ … а животът ми даде компликации, с цел да ме направи мощен.
Аз молих за мъдрост… а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство… а животът ми даде мозък и мускули, с цел да мога да работя.
Аз молих да мога да летя… а животът ми даде трудности, с цел да мога да ги превъзмогвам.
Аз молих за любов… а животът ми даде хора, на които мога да оказа помощ да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага… а животът ми даде благоприятни условия.
Не получих нищо от това, за което молих… Но получих всичко, което ми е нужно.
Двата вълка в нас. Притча на индианците чероки.
Стар чероки разказвал на своя внук за битката, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е злобен, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, възприятието за непълноценност или пък за предимство, лъжата, подправената горделивост и егоцентризмът. Другият е добър – той е насладата, мирът, любовта, вярата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за миг и по-късно попитал дядо си:
– И кой вълк побеждава?
– Този, който нахраниш. – дал отговор остарелият чероки.
Списъците
Известен преподавател почнал семинара си в зала с 200 индивида и 100-доларова банкнота в ръка.
– Кой желае тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
– Ще я дам на един от вас довечера, само че преди този момент … Скъсал банкнотата на няколко части.
– Кой я желае в този момент?
Пак всички ръце се вдигнали.
– А в случай че направя така…
Той я пуснал на земята и почнал да я тъпче и размазва. Тя към този момент на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
– А в този момент? Кой я желае?
Отново всички. Тогава той почнал:
– Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие постоянно ще я желаете, тъй като не губи цената си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се усещаме значими. Но без значение какво ни се случва, ние не губим цената си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не трансформира нашата значителност. Цената на живота ни не е в това по какъв начин изглеждаме пред другите, а в това какво вършим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
– 5-те най-богати индивида в света
– 5-те последни Мис Свят
– 10 лауреата на Нобелова премия
– 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се тормозете. Никой от нас не си спомня вчерашните най-хубави. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прахуляк, спечелилите се не помнят!
Сега си спомнете:
– трима учители, помогнали ви във вашето същинско израстване
– трима другари, помогнали ви в сложен миг
– някой, предиздвикал ви да се чувствате специфичен
– 5 индивида, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят диря в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са тези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас постоянно.
Помислете за миг. Вие в кой лист сте?
Първото ходило – индийска алегория
Един човек отишъл при свещения Рамануджа и споделил:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа деликатно го погледнал и попитал:
— Кажи ми на първо време, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от всемирски работи, обич и прочие. Аз желая да стигна до Бога!
— Моля те, намерения още един път. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е различен?
— Аз към този момент ти споделих, че не съм елементарен мирянин. Аз съм човек, който желае да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока горест и той дал отговор:
— Тогава това е невероятно. Отначало ти би трябвало да научиш какво е това да обичаш някого същински.Това ще бъде първото ходило към Бога. Питаш ме за последното ходило, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!
Няма Бог
Вървял Учителят на Бялата ложа със своите възпитаници. По пътя срещнал Учителя на Черното приятелство с неговите възпитаници! Учителят на Черната ложа поздравил:
– Няма Бог!
Учителят на Бялата ложа дал отговор:
– Няма Бог! – и по-късно всеки траял по пътя си.
Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си за какво по този начин е дал отговор, това противоречало на тяхната религия. А той им дал отговор:
– Бог е в хармонията! В разногласията и кавгите Любовта я няма.
